ВИКАНИЦА

Речник на българския език

вѝканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѝканици, ж. Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?

Грешни изписвания (7)

  • виканеца
  • виканецъ
  • виканицъ
  • викънеца
  • викънецъ
  • викъница
  • викъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ка-ни-ца
членувано ви-ка-ни-ца-та
мн.ч. ви-ка-ни-ци
членувано ви-ка-ни-ци-те
звателна форма