ВИДОВДЕН

Речник на българския език

вѝдовден съществително име, мъжки род (тип 6) редактиране

Значение

м., само ед. Ден за разплата. Ще дойде видовден и за тебе.

Грешни изписвания (3)

  • видовдин
  • видувден
  • видувдин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. Ви-дов-ден
непълен член
пълен член
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма