ВЗЛОМЕН

Речник на българския език

1. взломен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. взло-мен
непълен член взлом-ния
пълен член взлом-ни-ят
ж. р. взлом-на
членувано взлом-на-та
ср. р. взлом-но
членувано взлом-но-то
мн. ч. взлом-ни
членувано взлом-ни-те

2. взломен — мин. страд. прич. м. р.

взломен е производна форма на взломя (мин. страд. прич. м. р.).