ВЕЯЧКА

Речник на българския език

вея̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вея̀чки, ж. Веялка.

Грешни изписвания (3)

  • веячкъ
  • виячка
  • виячкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-яч-ка
членувано ве-яч-ка-та
мн.ч. ве-яч-ки
членувано ве-яч-ки-те
звателна форма