ВЕЩИНА

Речник на българския език

вещина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.

Грешни изписвания (15)

  • вештена
  • вештенъ
  • вештина
  • вештинъ
  • вещена
  • вещенъ
  • вещинъ
  • виштена
  • виштенъ
  • виштина
  • виштинъ
  • вищена
  • вищенъ
  • вищина
  • вищинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-щи-на
членувано ве-щи-на-та
мн.ч. ве-щи-ни
членувано ве-щи-ни-те
звателна форма