ВЕЧЕРНИК

Речник на българския език

вечѐрник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. вечѐрници, (два) вечѐрника, м. Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер.

Грешни изписвания (3)

  • вечернек
  • вичернек
  • вичерник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-чер-ник
непълен член ве-чер-ни-ка
пълен член ве-чер-ни-кът
мн.ч. ве-чер-ни-ци
членувано ве-чер-ни-ци-те
бройна форма ве-чер-ни-ка
звателна форма