ВЕЧЕР

Речник на българския език

вѐчер съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

вечерта̀, мн. вѐчери, ж.
1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта. Топли вечери.
2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер. Вечер на полската поезия.
3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа. В неделя вечерта.
прил. вечѐрен, вечѐрна, вечѐрно, мн. вечѐрни (в 1 знач). Вечерна прохлада. Вечерно тържество. Вечерно облекло. Вечерни курсове.
Добър вечер. — В речевия етикет — поздрав при среща вечер както от страна на говорещия, така и от страна на слушащия.
От сутрин до вечер. — По цял ден, непрекъснато. От сутрин до вечер не спират да шумят.

Грешни изписвания (1)

  • вечир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-чер
членувано ве-чер-та
мн.ч. ве-че-ри
членувано ве-че-ри-те
звателна форма