ВЕТРОВИТ

Речник на българския език

ветровѝт прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ветровѝта, ветровѝто, мн. ветровѝти, прил.
1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място.
2. През който духа вятър. Ветровито време. Ветровит ден. Ветровита нощ.
нареч. ветровѝто. Тук е ветровито. Днес ще бъде ветровито.

Грешни изписвания (3)

  • ветрувит
  • витровит
  • витрувит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. вет-ро-вит
непълен член вет-ро-ви-тия
пълен член вет-ро-ви-ти-ят
ж. р. вет-ро-ви-та
членувано вет-ро-ви-та-та
ср. р. вет-ро-ви-то
членувано вет-ро-ви-то-то
мн. ч. вет-ро-ви-ти
членувано вет-ро-ви-ти-те