ВЕТРИЛО

Речник на българския език

1. ветрѝло съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ветрила̀, ср.
1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.
2. Платно на лодка или малък кораб.

Грешни изписвания (3)

  • ветрилу
  • витрило
  • витрилу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вет-ри-ло
членувано вет-ри-ло-то
мн.ч. вет-ри-ла
членувано вет-ри-ла-та

2. ветрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ветрило е производна форма на ветря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ветрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ветрило е производна форма на ветря (мин. деят. св. прич. ср. р.).