ВЕСТАЛКА

Речник на българския език

веста̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. веста̀лки, ж. Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.

Грешни изписвания (3)

  • весталкъ
  • висталка
  • висталкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вес-тал-ка
членувано вес-тал-ка-та
мн.ч. вес-тал-ки
членувано вес-тал-ки-те
звателна форма