ВЕРИЖКА

Речник на българския език

верѝжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. верѝжки, ж. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.

Грешни изписвания (7)

  • верижкъ
  • вирижка
  • вирижкъ
  • веришка
  • веришкъ
  • виришка
  • виришкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-риж-ка
членувано ве-риж-ка-та
мн.ч. ве-риж-ки
членувано ве-риж-ки-те
звателна форма