ВЕРЕВЕН

Речник на българския език

веревен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ре-вен
непълен член ве-рев-ния
пълен член ве-рев-ни-ят
ж. р. ве-рев-на
членувано ве-рев-на-та
ср. р. ве-рев-но
членувано ве-рев-но-то
мн. ч. ве-рев-ни
членувано ве-рев-ни-те