ВЕНЧЕ

Речник на българския език

венчѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. венчѐта, ср.
1. Малък венец (в 1 знач.).
2. Булчински накит от изкуствени бели цветя.
3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема.
4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.

Грешни изписвания (1)

  • винче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вен-че
членувано вен-че-то
мн.ч. вен-че-та
членувано вен-че-та-та