ВЕНА

Речник на българския език

вѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѐни, ж. Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето.
прил. вено̀зен, вено̀зна, вено̀зно, мн. вено̀зни. Венозна инжекция.

Грешни изписвания (1)

  • венъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-на
членувано ве-на-та
мн.ч. ве-ни
членувано ве-ни-те
звателна форма