ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА

Речник на българския език

великомъченица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ли-ко-мъ-че-ни-ца
членувано ве-ли-ко-мъ-че-ни-ца-та
мн.ч. ве-ли-ко-мъ-че-ни-ци
членувано ве-ли-ко-мъ-че-ни-ци-те
звателна форма