ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИ

Речник на българския език

великобъ̀лгарски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • велекобългарски
  • велекобългърски
  • велекубългарски
  • велекубългърски
  • великобългърски
  • великубългарски
  • великубългърски
  • вилекобългарски
  • вилекобългърски
  • вилекубългарски
  • вилекубългърски
  • виликобългарски
  • виликобългърски
  • виликубългарски
  • виликубългърски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ли-ко-бъл-гар-с-ки
непълен член ве-ли-ко-бъл-гар-с-кия
пълен член ве-ли-ко-бъл-гар-с-ки-ят
ж. р. ве-ли-ко-бъл-гар-с-ка
членувано ве-ли-ко-бъл-гар-с-ка-та
ср. р. ве-ли-ко-бъл-гар-с-ко
членувано ве-ли-ко-бъл-гар-с-ко-то
мн. ч. ве-ли-ко-бъл-гар-с-ки
членувано ве-ли-ко-бъл-гар-с-ки-те