ВЕК

Речник на българския език

век съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

векъ̀т, века̀, мн. вековѐ, (два) вѐка, м.
1. Време от сто години; столетие.
2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика. Векове на робство. Векът на техниката.
Во веки веков. — Завинаги, вечно.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. век
непълен член ве-ка
пълен член ве-кът
мн.ч. ве-ко-ве
членувано ве-ко-ве-те
бройна форма ве-ка
звателна форма