ВЕГЕТАТИВЕН

Речник на българския език

вегетатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вегетатѝвна, вегетатѝвно, мн. вегетатѝвни, прил. Който се отнася до растежа на растения и животни.
Вегетативен орган.Спец. В ботаниката — орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа).

Грешни изписвания (15)

  • вегетативин
  • вегетътивен
  • вегетътивин
  • вегитативен
  • вегитативин
  • вегитътивен
  • вегитътивин
  • вигетативен
  • вигетативин
  • вигетътивен
  • вигетътивин
  • вигитативен
  • вигитативин
  • вигитътивен
  • вигитътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ге-та-ти-вен
непълен член ве-ге-та-тив-ния
пълен член ве-ге-та-тив-ни-ят
ж. р. ве-ге-та-тив-на
членувано ве-ге-та-тив-на-та
ср. р. ве-ге-та-тив-но
членувано ве-ге-та-тив-но-то
мн. ч. ве-ге-та-тив-ни
членувано ве-ге-та-тив-ни-те