ВБЕСЯВАНЕ

Речник на българския език

вбесяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • вбесъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вбе-ся-ва-не
членувано вбе-ся-ва-не-то
мн.ч. вбе-ся-ва-ния
членувано вбе-ся-ва-ни-я-та