ВАТЕНКА

Речник на българския език

ва̀тенка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀тенки, ж. Топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата (в 1 знач.); памуклийка.

Грешни изписвания (3)

  • ватенкъ
  • ватинка
  • ватинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-тен-ка
членувано ва-тен-ка-та
мн.ч. ва-тен-ки
членувано ва-тен-ки-те
звателна форма