ВАЛЦУВАНЕ

Речник на българския език

валцу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • валцувани
  • валцувъне
  • валцувъни
  • вълцуване
  • вълцувани
  • вълцувъне
  • вълцувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вал-цу-ва-не
членувано вал-цу-ва-не-то
мн.ч. вал-цу-ва-ния
членувано вал-цу-ва-ни-я-та