ВАЛЕРИАН

Речник на българския език

валериа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение.
прил. валериа̀нов, валериа̀нова, валериа̀ново, мн. валериа̀нови. Валерианови капки.

Грешни изписвания (7)

  • валереан
  • валиреан
  • валириан
  • вълереан
  • вълериан
  • вълиреан
  • вълириан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-ле-ри-ан
непълен член ва-ле-ри-а-на
пълен член ва-ле-ри-а-нът
мн.ч. ва-ле-ри-а-ни
членувано ва-ле-ри-а-ни-те
бройна форма ва-ле-ри-а-на
звателна форма