ВАКЪФ

Речник на българския език

вакъ̀ф — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. вакъ̀фи, (два) вакъ̀фа, м. Истор. В Османската империя — недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.

Грешни изписвания (1)

  • въкъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-къф
непълен член ва-къ-фа
пълен член ва-къ-фът
мн.ч. ва-къ-фи
членувано ва-къ-фи-те
бройна форма ва-къ-фа
звателна форма —

Връзки