БОЛЕРО

Речник на българския език

болеро̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Испански национален танц с характерен ритъм, който се подчертава от удари на кастанети, а също мелодията за такъв танц.

Грешни изписвания (3)

  • болиро
  • булеро
  • булиро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-ле-ро
членувано бо-ле-ро-то
мн.ч. бо-ле-ра
членувано бо-ле-ра-та