БОКС

Речник на българския език

бокс съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀ксът, бо̀кса, мн. бо̀ксове, (два) бо̀кса, м.
1. Само ед. Вид спорт — юмручен бой между двама състезатели по определени правила, на чиито ръце са надянати специални ръкавици.
2. Вид желязно оръжие, което се надява на пръстите на ръката и служи за нанасяне на удари.
прил. бо̀ксов, бо̀ксова, бо̀ксово, мн. бо̀ксови. Боксов мач.



бо̀ксът, бо̀кса, мн. бо̀ксове, (два) бо̀кса, м.
1. Спец. Изолатор в болница, поликлиника.
2. Обособена част от кухня, където са мивката, печката, хладилникът. Кухненски бокс.



бо̀ксът, бо̀кса, само ед., м. Хромирана телешка кожа с гладка лицева част за обувки, чанти и др.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бокс
непълен член бок-са
пълен член бок-сът
мн.ч. бок-со-ве
членувано бок-со-ве-те
бройна форма бок-са
звателна форма