БОКЛУЧИВ

Речник на българския език

боклучив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • боклучиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бок-лу-чив
непълен член бок-лу-чи-вия
пълен член бок-лу-чи-ви-ят
ж. р. бок-лу-чи-ва
членувано бок-лу-чи-ва-та
ср. р. бок-лу-чи-во
членувано бок-лу-чи-во-то
мн. ч. бок-лу-чи-ви
членувано бок-лу-чи-ви-те