боклу̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. боклу̀ци, (два) боклу̀ка, м.
1. Само ед. Отпадъци, нечистотии; смет. Кофа за боклук.
2. Бунище, сметище. Ще го хвърля на боклука.
3. Прен. Пренебр. Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. Тоя телевизор е пълен боклук. Доматите ти са боклук. Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.
1. Само ед. Отпадъци, нечистотии; смет. Кофа за боклук.
2. Бунище, сметище. Ще го хвърля на боклука.
3. Прен. Пренебр. Нещо, което е негодно или няма никаква ценност; което е загубило качествата си. Тоя телевизор е пълен боклук. Доматите ти са боклук. Стига си мъкнал вкъщи всякакви боклуци.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- буклук
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бок-лук | |
|---|---|---|
| непълен член | бок-лу-ка | |
| пълен член | бок-лу-кът | |
| мн.ч. | бок-лу-ци | |
| членувано | бок-лу-ци-те | |
| бройна форма | бок-лу-ка | |
| звателна форма | — | |