БОЙНИЦА

Речник на българския език

1. бо̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бо̀йници, ж. Остар. Тесен отвор за стрелба в стена на средновековна кула или укрепление; амбразура.

Грешни изписвания (3)

  • бойнеца
  • бойнецъ
  • бойницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бой-ни-ца
членувано бой-ни-ца-та
мн.ч. бой-ни-ци
членувано бой-ни-ци-те
звателна форма

2. Бо̀йница географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Бойнеца
  • Бойнецъ
  • Бойницъ