БОЖУР

Речник на българския език

божу̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. божу̀ри, (два) божу̀ра, м. Многогодишно диво или градинско растение с едри кичести цветове, което цъфти всяка пролет.

Грешни изписвания (1)

  • бужур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-жур
непълен член бо-жу-ра
пълен член бо-жу-рът
мн.ч. бо-жу-ри
членувано бо-жу-ри-те
бройна форма бо-жу-ра
звателна форма —

Връзки