БОДЛИВ

Речник на българския език

бодлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

бодлѝва, бодлѝво, мн. бодлѝви, прил.
1. Който има бодли; който може да боде. Бодливи храсти. Бодлива крава. Бодливи мустачки.
2. Прен. Който причинява обида; язвителен, хаплив. Бодлив език.

Грешни изписвания (3)

  • будлив
  • бодлиф
  • будлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бод-лив
непълен член бод-ли-вия
пълен член бод-ли-ви-ят
ж. р. бод-ли-ва
членувано бод-ли-ва-та
ср. р. бод-ли-во
членувано бод-ли-во-то
мн. ч. бод-ли-ви
членувано бод-ли-ви-те