БОД

Речник на българския език

бод съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бо̀дът, бо̀да, мн. бо̀дове, (два) бо̀да, м.
1. Едно бодване с игла или друг остър предмет; шев.
2. Вид шев, везба.

Грешни изписвания (1)

  • бот

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бод
непълен член бо-да
пълен член бо-дът
мн.ч. бо-до-ве
членувано бо-до-ве-те
бройна форма бо-да
звателна форма