бля̀сък
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. бля̀съци, (два) бля̀съка, м.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.
1. Силна, ярка светлина; лъскавина, отблясък. Силният блясък на светкавиците осветяваше пътя.
2. Прен. Само ед. Великолепие, пищност, красота, изящество. Тя се показа в целия си блясък.
Синоними
- лъскавина, сияние, лъч, светлина
- красота, великолепие, разкош, тържество, празненство, слава, величие
- блещукане, проблясване, проблясък
- бляскане, пламване, искрене
- пищност, лукс, тържественост, помпозност
- глазура, гланц, глеч, емайл, политура, желе
- енергия, жизненост, увлечение, смелост, замах, елегантност
- осветяване, осветление, озаряване, заря
- лумване, искра, святкане, мълния, пламък
Грешни изписвания (1)
- блясак
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бля-сък | |
|---|---|---|
| непълен член | бля-съ-ка | |
| пълен член | бля-съ-кът | |
| мн.ч. | бля-съ-ци | |
| членувано | бля-съ-ци-те | |
| бройна форма | бля-съ-ка | |
| звателна форма | — | |