БЛЪСКАНИЦА

Речник на българския език

блъ̀сканица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. блъ̀сканици, ж. Само ед. или само мн. Бутане, тласкане в тълпа, в навалица. Такава блъсканица беше на пазара! Страшни блъсканици по влаковете за Нова година.

Грешни изписвания (7)

  • блъсканеца
  • блъсканецъ
  • блъсканицъ
  • блъскънеца
  • блъскънецъ
  • блъскъница
  • блъскъницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блъс-ка-ни-ца
членувано блъс-ка-ни-ца-та
мн.ч. блъс-ка-ни-ци
членувано блъс-ка-ни-ци-те
звателна форма