БЛИНДАЖ

Речник на българския език

блинда̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. блинда̀жи, (два) блинда̀жа, м. Спец. Съоръжение, изградено в земята от бетон за прикритие на войници, бойна техника, боеприпаси.
прил. блинда̀жен, блинда̀жна, блинда̀жно, мн. блинда̀жни.

Грешни изписвания (2)

  • блендаш
  • блиндаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. блин-даж
непълен член блин-да-жа
пълен член блин-да-жът
мн.ч. блин-да-жи
членувано блин-да-жи-те
бройна форма блин-да-жа
звателна форма