БЛИЗАЛКА

Речник на българския език

близа̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. близа̀лки, ж. Малко захарно изделие на пръчка, което децата ядат, като го ближат.

Грешни изписвания (3)

  • блезалка
  • блезалкъ
  • близалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бли-зал-ка
членувано бли-зал-ка-та
мн.ч. бли-зал-ки
членувано бли-зал-ки-те
звателна форма