БЛАТАР

Речник на българския език

блатар съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-тар
непълен член бла-та-ря
пълен член бла-та-рят
мн.ч. бла-та-ри
членувано бла-та-ри-те
бройна форма бла-та-ря
звателна форма