благоуха̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
Библейско тълкуване: Сладка и приятна миризма. Жертвоприношенията на Ной и на Христос бяха приятни Богу, както уханието от приятно ухаещ тамян е приятно на човека -Бит. 8:21; Еф. 5:2. Главното ухание, т. е. съдържание на апостолското учение е било Христос разпнат; и това тяхно учение се е посрещало радостно от едни за вечен живот, а отхвърляно от други за тежко осъждение — 2Кор. 2:15,16.
Грешни изписвания (7)
- благоохание
- благуохание
- благуухание
- блъгоохание
- блъгоухание
- блъгуохание
- блъгуухание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бла-го-у-ха-ние | |
|---|---|---|
| членувано | бла-го-у-ха-ни-е-то | |
| мн.ч. | бла-го-у-ха-ния | |
| членувано | бла-го-у-ха-ни-я-та |