БЛАГОСЛОВЕН

Речник на българския език

1. благословѐн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

благословѐна, благословѐно, мн. благословѐни, прил.
1. Който е осветен чрез молитва.
2. Прен. Който е достоен за похвала и благодарност. Бъди благословена!
3. Прен. Който носи изобилие от блага. Благословена земя.

Грешни изписвания (7)

  • благослувен
  • благусловен
  • благуслувен
  • блъгословен
  • блъгослувен
  • блъгусловен
  • блъгуслувен

2. благословен — мин. страд. прич. м. р.

благословен е производна форма на благословя (мин. страд. прич. м. р.).