БЛАГОРАЗУМИЕ

Речник на българския език

благоразу̀мие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • благоръзумие
  • благуразумие
  • благуръзумие
  • блъгоразумие
  • блъгоръзумие
  • блъгуразумие
  • блъгуръзумие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ра-зу-мие
членувано бла-го-ра-зу-ми-е-то
мн.ч. бла-го-ра-зу-мия
членувано бла-го-ра-зу-ми-я-та