БЛАГОНРАВИЕ

Речник на българския език

благонра̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • благунравие
  • блъгонравие
  • блъгунравие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-гон-ра-вие
членувано бла-гон-ра-ви-е-то
мн.ч. бла-гон-ра-вия
членувано бла-гон-ра-ви-я-та