БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Речник на българския език

благовещѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • благовищение
  • благувещение
  • благувищение
  • блъговещение
  • блъговищение
  • блъгувещение
  • блъгувищение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бла-го-ве-ще-ние
членувано бла-го-ве-ще-ни-е-то
мн.ч. бла-го-ве-ще-ния
членувано бла-го-ве-ще-ни-я-та