БИЧЕНЕ

Речник на българския език

бѝчене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. бѝча

Грешни изписвания (3)

  • бичени
  • бичине
  • бичини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. би-че-не
членувано би-че-не-то
мн.ч. би-че-ния
членувано би-че-ни-я-та