БИФТЕК

Речник на българския език

бифтѐк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. бифтѐци, (два) бифтѐка, м. Порция печено крехко говеждо месо.

Грешни изписвания (2)

  • бефтек
  • бюфтек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. биф-тек
непълен член биф-те-ка
пълен член биф-те-кът
мн.ч. биф-те-ци
членувано биф-те-ци-те
бройна форма биф-те-ка
звателна форма