БЕТОН

Речник на българския език

бето̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Строителен материал от цимент, пясък, чакъл и вода, които са в определени съотношения.
прил. бето̀нен, бето̀нена и бето̀нна, бето̀нено и бето̀нно, мн. бето̀нени и бето̀нни. Бетонна плоча.
прил. бето̀нов, бето̀нова, бето̀ново, мн. бето̀нови. Бетонов център. Бетонова помпа.

Грешни изписвания (1)

  • битон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-тон
непълен член бе-то-на
пълен член бе-то-нът
мн.ч. бе-то-ни
членувано бе-то-ни-те
бройна форма бе-то-на
звателна форма