БЕРИЛ

Речник на българския език

берил — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бе-рил
непълен член бе-ри-ла
пълен член бе-ри-лът
мн.ч. бе-ри-ли
членувано бе-ри-ли-те
бройна форма бе-ри-ла
звателна форма —

Връзки