БЕЛТЪЧЕН

Речник на българския език

белтъ̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • белтъчин
  • билтъчен
  • билтъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бел-тъ-чен
непълен член бел-тъч-ния
пълен член бел-тъч-ни-ят
ж. р. бел-тъч-на
членувано бел-тъч-на-та
ср. р. бел-тъч-но
членувано бел-тъч-но-то
мн. ч. бел-тъч-ни
членувано бел-тъч-ни-те