БЕЛОБРАД

Речник на българския език

белобра̀д прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

белобра̀да, белобра̀до, мн. белобра̀ди, прил. Който е с побеляла брада. Белобрад старец.

Грешни изписвания (4)

  • белобрат
  • белубрат
  • билобрат
  • билубрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-лоб-рад
непълен член бе-лоб-ра-дия
пълен член бе-лоб-ра-ди-ят
ж. р. бе-лоб-ра-да
членувано бе-лоб-ра-да-та
ср. р. бе-лоб-ра-до
членувано бе-лоб-ра-до-то
мн. ч. бе-лоб-ра-ди
членувано бе-лоб-ра-ди-те