БЕК

Речник на българския език

бек — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бѐкът, бѐка, мн. бѐкове, м. Спец. Краен защитник във футболен отбор.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бек
непълен член бе-ка
пълен член бе-кът
мн.ч. бе-ко-ве
членувано бе-ко-ве-те
бройна форма бе-ка
звателна форма —

Връзки