БЕЙОВ

Речник на българския език

бѐйов прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. бей

Грешни изписвания (3)

  • бейув
  • бейоф
  • бейуф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бе-йов
непълен член бе-йо-вия
пълен член бе-йо-ви-ят
ж. р. бе-йо-ва
членувано бе-йо-ва-та
ср. р. бе-йо-во
членувано бе-йо-во-то
мн. ч. бе-йо-ви
членувано бе-йо-ви-те