безу̀пречен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
безу̀пречна, безу̀пречно, мн. безу̀пречни, прил. Който не може да предизвика упрек. Безупречна чистота. Безупречна репутация.
нареч. безу̀пречно. Работя безупречно.
същ. безу̀пречност, безупречността̀, ж.
нареч. безу̀пречно. Работя безупречно.
същ. безу̀пречност, безупречността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- безупречин
- безупричен
- безупричин
- бизупречен
- бизупречин
- бизупричен
- бизупричин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | бе-зуп-ре-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | бе-зуп-реч-ния | ||
| пълен член | бе-зуп-реч-ни-ят | ||
| ж. р. | бе-зуп-реч-на | ||
| членувано | бе-зуп-реч-на-та | ||
| ср. р. | бе-зуп-реч-но | ||
| членувано | бе-зуп-реч-но-то | ||
| мн. ч. | бе-зуп-реч-ни | ||
| членувано | бе-зуп-реч-ни-те | ||